Защо един несигурен свят трябва да поеме повече риск
Писателят, помощник на FT, е главен изпълнителен шеф на Кралското общество на изкуствата и някогашен основен икономист в Bank of England
The Голямата злополука от 1929 година остави трайни белези върху балансите на вложителите и апетитите за риск. Тези белези, финансови и психически, доведоха до това, което Джон Мейнард Кейнс назова „ парадоксът на спестовността “ – парадоксът е, че самостоятелно благодетелен акт (по-голямо спестяване) е групово гибелен (икономически спад). През 30-те години на предишния век този абсурд сложи началото на Голямата меланхолия.
Почти век по-късно същите тези държания са в действие и през днешния ден. Избягването на риска е необятно публикувано измежду служащите, предприятията и държавните управления. Сигурността превъзхожда опцията. Икономиките са изправени пред „ парадокса на риска “ – в устрема си да избегнем рисковете, ние ги усилваме. Правилата и наредбите, въведени за ограничение на риска, имат същото, парадоксално, влияние.
Послед...
Прочетете целия текст »
